Работи по-малко, за да печелиш повече. Както НЕ ни учиха едно време

Не успявам в бизнеса, защото не спирам да работя. Успявам, защото спирам.

Никой не ме научи на това, когато бях малка.

Винаги чувах “Учи много, за да печелиш много”, “Работи повече, за да печелиш повече” или любимото ми “Пари при пари отиват”.

Глупости!

Трябваше да минат години, за да разбера, че прастарата ни мъдрост не ми помага, а ми вреди.

Даже бих казала, че е добре измислена стратегия за манипулация на масите. За стопиране на порива на личността и изкуствено поробване. Поробване на мисълта. Отнемане на свободата да мечтаеш.

Не печелиш повече, когато работиш повече. Печелиш повече, когато работиш разумно.

Старите навици трудно се изкореняват, но или го правиш, или си оставаш на същото нещастно място в живота, вярвайки, че богатите са лоши хора, а ти, даже и да правиш собствен бизнес, задължително трябва да работиш от 9 до 6, 5 дни в седмицата.

Свободата. Тя най-трудно се разбира. И най-трудно я постигаме…

Изкуството да не правиш нищо

Защо печелиш повече, когато работиш по-малко?

До скоро се чувствах виновна, когато не можех да работя. По цял ден буксувах на едно и също нещо, само за да видя вечерта, че нищо не съм постигнала.

Бях изморена, дори изтощена. Изнервена. Със сенки под очите и сприхав характер заради безкрайните проби-грешки. Бях уморена. Но продължавах да стоя пред лаптопа по цял ден, мислейки че работя.

Преди няколко седмици се разболях. Започнах да вдигам температура без причина, да ми е лошо, да не мога да стана от леглото. Не исках да говоря с никой. А и не можех. Беше ми трудно да свържа 3 думи в смислено изречение.

Лошото е, че за една година ми се случва за трети път и аз тъпо и упорито продължавам да правя едно и също.

Няма повече. Този урок го схванах.

Наложи се да се прибера при родителите си за няколко дни, които прекарах в правене на нищо. Уших и две дрешки, а това ме презареди.

Върнах се в София и следващите 2 седмици също прекарах в правене на нищо.

Планина, разходки, приятели. Боядисвах врати и первази, чистих, подреждах. Лакирах си ноктите. Пазарувах. Погрижих се за себе си.

Сега животът е по-хубав.

Не прекалявам с работата.

Почивам повече и работя повече. Но не повече време, а по-качествено.

Съзнанието ми е празно и чисто. Като цяло успявам да мисля.
Виждам всичко по-ясно. Върнах си креативността.

За 2 дни свърших повече неща отколкото за две седмици уморена.

Научих си урока. Няма повече да правя така.

Часовете в правене на нищо и наблюдаване на красотата на света дават много по-добри резултати отколкото безцелното рефрешване.

Не свършваш повече, когато се правиш, че работиш. Няма да постигнеш супер резултати, ако си като зомбиран обитател на офиса.

Тялото ти не работи така. Мозъкът още по-малко.

Не пиша това, за да се оплаквам.

Сами си докарваме успехите и провалите. Болестите и здравето. Щастието и нещастието.

Пиша го, защото и ти може да си изпаднал в същата ситуация и да буксуваш на едно място.

Само ако можеше да ме послушаш…

СПРИ!

Спри и живей!

Ще постигнеш всичко не като спринтираш, а като живееш. СЕГА. Без да чакаш нещо да се случи, за да бъдеш щастлив!

Албер Камю казва, че “истинската щедрост към бъдещето се състои в това да отдадем всичко на настоящето”.

А животът… той си се случва докато чакаме нещо да се случи.

Междувременно се случват много малки неща всеки ден. За тях трябва да живеем. Не да се носим като сенки през дните, в чакане на перфектния партньор, голямата печалба, страхотната сделка, по-добрата работа, новия апартамент или онази супер готина кола.

Аз си научих урока. Само да можех да предам това усещане и на теб…

Не мога. И ти ще минеш през същото.

Ще го преживееш. Ще пострадаш.

И после ще дойдеш и ще ми кажеш, че и ти си си научил урока – Да живееш днес, защото кой все пак ти гарантира, че утре ще дойде?

 

Written by Aneliya Magleva