I took the challenge: Спортен лагер на 23. За всичко си има първи път

За всяко нещо си има първи път. Като да отидеш на спортен лагер. Е да, не е нещо съществено, стига да не бях пропуснала предишните 22 възможни лета да го направя. Да си призная, никак не харесвах спорта. Книгата или ножиците винаги ми бяха много по-близки до сърцето. Но наскоро открих, че да спортуваш изобщо не е лошо. Дали защото започнах да работя и по-голямата част от деня ми е пред компютър, дали защото пораснах и помъдрях… не зная. Важно е какво се случи и сега съвсем накратко ще ви разкажа как се забърках в една “спортна афера”.

Спортен лагер - Кранево

В офиса преди време се прокрадна една мълва за по-различни тренировки, не стандартен фитнес. Чух, но не ми направи впечатление. Веднага си казах “Нямам време”. Някои колеги започнаха да ходят, а аз продължавах да се скатавам от спорта. Един ден реших да опитам. И ми хареса! Вярно, че имах ужасна мускулна треска и веднъж пресякох пешеходна пътека с нечовешки усилия, но всяка болка си струва резултата. Тренираме при тренера Стамен, шампион по таекуондо, който все още се чудя как започна да тренира и нас – банда офисни неспортисти… Но пък ни се получава. С всяка тренировка ставаме малко по-добри. А на лагера трябваше да тренираме по 2 пъти на ден. Мислех си, че няма да се справя. Дори тръгнах много скептична към преживяването – с очакване за 1 обща баня на етажа, десетки хлапета, които ще превърнат “почивката ми” в изпитание за нервите и с идеята да отида на 1-2 тренировки и после спокойно да си спя до 10 вместо да ставам в 7, за да тичам. (за 23 години трябваше да се сетя да отида поне на един лагер, за да не ми минават такива мисли през главата…)

Нищо от очакваното не се случи. Лагерът си беше супер, лелките в стола готвеха хубава храна и имаше вкусни зеленчуци. Децата бяха невероятно готини, дори си имам и нови малки приятелчета. С тях строихме пясъчни замъци, играхме с топка, плувахме (аз още се уча да плувам :D). Изобщо, правехме всичко, каквото правят децата. Трябва да си призная, че пропусках някои от игрите, за да чета книги, но това е по-силно от мен:)

А тренировките – издържах ги! Дори накрая трябваше да си сваля куфара от 5-тия етаж, но това вече не представляваше трудност. Когато стигнах долу, бях наистина горда от подвига си.

Спортен лагер - Кранево

Може би трябва да спомена, че имаше и няколко родители, с които всяка вечер пиехме вино на балкона на етажа и аз всяка вечер твърдях, че ще легна рано. Така и не се получи :)

Върнах се в София и вместо да започна активно да си почивам, отидох да тичам отново.

Може би няма спортисти или неспортисти. Телата ни имат естествена нужда от движение и хубава храна. Останалото е само волята да започнем.

И така, аз на 23 години открих спорта. Харесва ми! И няма да се откажа, защото искам да се чувствам силна и здрава!

P. S. Ако някой иска да тренира с нашата групичка офисни неспортисти, нека ми пише, за да попитам тренера дали има място :)

Спортен лагер - Кранево

Спортен лагер - Кранево

Спортен лагер - Кранево

Това са моите две сладки приятелки – Вики и Кати. Кати също обича модата и рисува модели. Още в първия момент, в който я видях, много ми напомни на мен като дете :) <3

Нос Калиакра

Нос Калиакра е място, на което дъхът ти спира. Оставаш безмълвен пред величието на природата.

Нос Калиакра

Нос Калиакра

Нос Калиакра

Нос Калиакра

По пътя хапнахме и вкусна диня :)

Миди от Мидена ферма "Дълбока"

А това са най-вкусните миди, които някога бях опитвала. Може би сте чували за Мидената ферма “Дълбока”. Аз бях чувала, но си мислех, че всички преувеличават с хвалебствията. Е, сега открих, че не е така. Тези миди бяха вълшебно вкусни!

И така приключи лятното ми приключение тази година. Сигурно забелязахте, че говорих за спорт, а няма спортни снимки. Очаквайте ги в някой от следващите ми постове, просто защото аз тичах и нямаше как да снимам през това време :)

 

 

Written by Aneliya Magleva