Наскоро си бях в Сливен за 2 дни. Да се прибереш в родния град винаги е хубаво. Някак забавяш темпото и дишаш по-леко. Виждаш, че има и друга реалност, осен тази на „давай, можеш още”. Първите няколко часа бяха точно такива, спокойни, лежерни и радостни. До следобеда в събота, когато една много тежка действителност ми удари мощен шамар. Истинското лице на живота в България, извън София и хората със знания, за които няма адекватна работа. И още повече – адекватно заплащане.
