Финансово НЕЗАВИСИМА

5 години по-рано. 20 и някой май е. Излитам от България с разтуптяно сърце и се отправям към Америка за 4 месеца. Ще бъда на бригада и за първи път толкова далеч от семейството. Мама и татко до последно ме овещаваха да не ходя. Но за мен нямаше връщане назад. Винаги съм била такава. Хвърлям се в огъня, дори да знам, че ще ме изгори.

Кацнах във Вашингтон. Навън беше отвратителна, задушна жега. Запалих цигара и се огледах наоколо. Целият свят се беше събрал на едно място. И аз бях тук. Това беше сбъдната мечта. Радвах се, че го бях постигнала. Исках да стана НЕЗАВИСИМА. И ето ме – мен, в страната, където свободата на личността е водеща.

Continue reading

Началото на седмицата е. Отивам на хот йога и се старая да дишам докато изпълнявам нова серия от асани, с която не съм свикнала. Трудно ми е. Потя се безобразно. Дори пръстите на ръцете ми са мокри… тъкмо през главата ми минава една мисъл „ей сега ще падна”… обаче в този момент ме връхлита онзи непоколебим тайфун от сила, който винаги ме е държал изправена. Същата вътрешна сила, която нямаш идея от къде идва, но те държи на място винаги, когато съзнанието се приготви за поражение.

Желанието ми да се строполя на земята веднага се замести от познатата борбеност, която стиска зъбите и ти казва „давай”. И тогава чух гласа на Хаджиме, допълнен от няколко тъпи звука от сгромолили се на земята тела.

Continue reading