Хората НЕ могат да понесат толкова много ЛЮБОВ

Да чувстваш любовта!

Странно… вече не ми е трудно да произнасям тази дума. Нито да казвам на глас, публично, “обичам те“.

Свободна съм!

Свободна от бариерите на собственото си съзнание. Свободна от страха да покажа уязвимост.

Но толкова много любов човек трудно може да понесе!

Говоря ти за онази, божествената. А не за любовта, която се опитваме да “залепим” от образите на собственото ни въображение и его.

Говоря ти за чистата любов. Онази, в която приемаме хората такива, каквито са. Без да им приписваме собствената си представа за тези, които искаме да бъдат. Любовта, в която нищо не очакваш. Даваш.

Тази любов тръгва от сърцето и изпълва цялото ти същество. Тя напуска тялото и се слива с Вселената. Там тече като вода. Прониква във всички непроникеами места.

И който докосне, променя завинаги!

Тази любов не можеш да изфабрикуваш. Тя идва от място, което не е човешко. Тя идва от божественото ядро в теб самия. Там, от където идва и светлината.

Ние, хората, сме направени изначално от добро. А в основата ни е светлината.

Погрешно търсих, или по-скоро шпионирах, любовта на други места: в мъжете, в приятелите, в семейството, в непознатите, в успехите…

Не очаквай да я намериш там!

Твоята любов, божествената, не е другаде. В теб е!

Намери центъра си. Отключи се за другите. Събори стените.

Уязвимост ли?!

А нима сега не си уязвим? Нима си застрахован, че нищо няма да ти се случи?!

Но знаеш ли, приятелю, не обичаш ли истински, не живееш!

Пази се от любовта! Сложи тежки бариери и дебели стени. Пази се. Наранявай първи, за да не бъдеш наранен. И ще бъдеш мъртвец!

Ще те боли дори повече…

Но тази любов е твърде много за човека!

Ще отвориш сърцето си. Ще я пуснеш в себе си. Ще я излъчваш. Ще се чувстваш блажен. И няма да го понесеш.

Толкова силна е чистата любов!

От толкова любов ще умреш. Или поне ще полудееш.

Затова НЕ я пази само за себе си!

Стани неин проводник – щом имаш повече, дай на другите!

Разпространявай доброто. Обичай хората. Дори непознатите. Дай!

Наистина ли струва толкова много да се усмихнеш? Толкова ли ти е скъпо да помогнеш? Или прегръдките ти са много ограничен брой?

Разбра ли какво искам да ти кажа?

Не е подвиг да дадеш любов!

Само се усмихни. Прегърни. Помогни.

Не искай нищо в замяна. Направи го, защото е добро!

Тогава можеш да понесеш МНОГО ЛЮБОВ. Тя ще минава през теб, също като пролетния вятър. Ще минава, и сухите клонки ще се окичват с ароматни цветове.

Забрави за егото. Бъди по-силен от него.

Прости, на който те е наранил. И ще се освободиш от собствения си затвор.

Прости и продължи – с ДОБРО, с ЛЮБОВ.

Защото НЯМА друг начин, приятелю!

Казваш “търся любовта, искам човек до себе си” – А какво ще ДАДЕШ?

Как ще искаш любов, ако я нямаш?!

Вселената е хармония и баланс. Не можеш да вземеш, без да дадеш.

Но първо дай!

Когато любовта изпълва съществото на човек, но аз ти говоря за онази, чистата любов – не към друг, а към всичко, тогава човек става като магнит за добрини.

Изпълни се с любов, и ще срещнеш любов – НЕ, няма да бъде половинка. Ще бъде цяло, защото и ти ще си цяло!

Written by Aneliya Magleva