На лов за Парижки Потайности: Sample Trips – Destination Paris (Част 1)

Обожавам полетите. Чувството да се кача на самолета и да излетя… полета е моята метафора за свобода, защото до скоро хората не са допускали, че е възможно. А вижте ни сега – летим си и обикаляме света.. какво казахте е невъзможно?! :)

Трябваше обаче да се лиша от това любимо нещо, за да дам всичко на бизнеса, докато той може да плати пътуванията и полетите. Спомням си как в началото с Деси поглеждахме към всеки излитащ самолет и си казвахме „скоро”. Вярвахме, че скоро ще дойде и не допускахме друга възможност. Всичко, което правехме, беше да даваме 1000% от себе си всеки ден и да вярваме, че ще полетим.

„Скоро” дойде – обаче едва този април. Не – че пътуванията са толкова скъпи. Просто в един момент работата те обсебва, без да си даваш сметка и ако не спреш, се загубваш в собствения си ураган от мисли за прогрес. Но това е друга тема :)

Ако ме следиш в Instagram, вече си видял, че прекарах 3 дни в града на любовта и се влюбих. В него – Париж :) В този блог пост искам да ти разкажа за Париж и как успяхме да открием и изпитаме много парижки потайности, само за 3 дни и 50 км. пеша.

Nojici Travel to Paris

3 дни, 50 км. пеша и много Парижки Потайности

Някои неща никога не се променят. Аз не обичам организираните пътувания, оказа се че и моите спътници също. Вечерта преди да тръгнем, все още не знаехме кое автобусче да хванем от летището до града, нито адреса на airbnb-то, в което щяхме да живеем няколко дни. Нито имахме идея какво точно искаме да видим.

Аз знаех – исках „да изпивам и вдишвам” града по моя си начин. Не харесвам забележителности, пълни с туристи. Обичам спонтанните случки, малките улички и хората. Този път не беше по-различен. Забележителностите, препълнени с туристи, по-скоро ме напрягат. Така и не влязох в нито една от тях. Но видях Париж през други очи.

Беше рано сутринта и денят в Париж започваше. Малките кафенца очакваха първите си посетители, а хората, облечени елегантно, в едва доловимия effortless chic, Paris street style, изпълваха улиците. Някои носеха кафе. Други вестник. Трети говореха по телефона и се смееха. Сутринта бяха предимно по един, забързани, всеки към своите задачи.

Ние се отправихме към едно кафенце на Шанз Елизе за първата френска закуска. Бяхме изморени от почти безсънната нощ, и много гладни.

Ето ги, вече идваха – горещо кафе, кроасан, френски тост с масло и конфитюр в сладко малко бурканче и не особено вкусен фреш.

Nojici Travel Paris

Аз пътувах с още 5 приятели и където и да отидехме, изглеждахме много, на фона на французите, които си жужаха тихо по двама, най-много трима, на малките си масички.

Може би заради умората и твърде голямото количество въглехидрати на закуска, както и облачното време и лавината от хора рано сутринта, Париж не ми се видя никак чаровен, даже леко скучен. А Шанз Елизе, изобщо не ме впечатли.

Закуската мина и тръгнахме към „близкия” адрес на апартамента пеш. Оказа се на около час и половина път и въпреки първоначалния ми ужас, това беше първата истинска глътка Париж. Добре че имахме съвсем малко багаж :) впрочем, ако решиш да пътуваш с Wizz Air или Ryanair и отиваш някъде за 3 дни на sample trip, вземи си безплатния багаж. Аз мислех, че няма да ми стигне, но се оказа напълно достатъчен. Разбира се, това не важи за пътувания през студените месеци :) не че сега беше много топло… аз пак не бях съвсем добре облечена, но това не беше заради багажа, а защото съм си твърдоглава по природа :D

Часът вече беше около 11:30 и малките, кокетни заведения започваха да се пълнят с хора. Поглеждах през прозорците и виждах много малки масички, пълни с по двама души, които си говореха и гледаха един друг с огромен интерес, сякаш попиваха всяка дума от онова, което другият казваше. Най-голямата ми изненада беше виното, което започваха да пият парижани, още преди кукувицата на часовника да я известила обяд. Ето ги и тях – първите парижки потайности, които вече обожавах.

Nojici Travels to Paris

Колкото повече вървях, толкова повече такива споделени моменти виждах. И това започна много да ми харесва.

Пак сме на лов за парижки потайности. Тези обаче, ще изненадат и теб…

Следобед с Деси и Йонака обикаляхме безцелно уличките наоколо и продължихме да се възхищаваме на архитектурата, хората и моментите, които споделяха заедно. Краката ни, някак случайно, ни отведоха в една църква, не особено голяма. Влязохме, за да разгледахме и поседнахме за малко. Въреки че беше католическа, усещането за божествен храм беше същото, както и в България. Не мога да кажа същото за църквите в Америка, в които ходехме да хапнем, докато бях на бригада.

Докато стоях, някак от нищото, в главата ми дойде тази мисъл:

„Истина дълбоко в себе си само ще намериш. Не съм я скрил от теб, но да търсиш те обрекох. А всичко, което ти се струва тайно, стои видно пред теб.”

А пред мен една картина – жена и мъж, и по средата Бог, хванал и двамата за ръце. Какво ли значеше това?! Оказа се, че и през главата на Деси е минала подобна мисъл и започнахме да анализираме.. не стигнахме до място, което да ни е непознато. Ценностите и доброто, това е всичко. В моите очи Бог никога не е бил това, което ни представя църквата. За мен той е любов и творческа енергия. А това, което видях в картината, е че само чрез истинската любов към всичко – света, хората, себе си, мъжа (или жената) до теб, семейството, приятелите, природата, само посредтством чистата любов, която даваш и получаваш, можеш да постигнеш баланс.

Мислех си, че ще намеря щастие в успехите. Не го намерих там, напротив. Но намерих щастие, когато започнах да обичам и да позволявам на другите да обичат мен.

И така, получих урок. От кой? Може би Бог. Може би душата ми. Или подсъзнанието. Или от всички тях заедно… но и това е тема на друг пост :)

Продължихме да вървим и попаднахме на магическо място – улица Montorgueil (ще я видиш във видеото в YouTube). На фона на града, тя някак не беше реална. Гугълнах и разбрах, че е много популярно място за парижани, където пазаруват и се социализират. А да я видиш само в събота.. :)

Навсякъде малки магазинчета за какво ли не, ресторантчета, кафенета и много хора. Отново бях погълната от Paris street style. Накъдето и да погледнех, виждах елегантни хора, които говореха помежду си. Имаше нещо много различно, но не разбирах какво. Продължих да наблюдавам и да попивам от тази енергия, която почти ме замайваше вече. И ето го! Ето каква беше тайната – повтаря се! И тук, и тук, и тук, и тук ги няма… ТЕЛЕФОНИТЕ. Никой не гледаше в телефона си. НИКОЙ!

Тя бяха излезли, за да се видят и да си говорят. Пиеха вино и говореха тихо. Смееха се естествено и се радваха един на друг. Живееха тук и сега. Толкова натурално, лесно и красиво. Без да бързат, без да препиват, без да преяждат, без да се надвикват. И най-вече, без да гледат в телефоните си.

Колко прекрасно е това! – си казахме и трите. Признавам си, много ми се прииска да бъдем и ние като тях. Българите имам предвид. Не че е толкова трудно да си оставиш телефона. Но да слушаш с внимание и разбиране и да се наслаждаваш на моментите, това вече е друго.

Вече се стъмваше и се бяхме поизгубили. Беше време за хапване, но сили не ни бяха останали да излизаме. Купихме си 2 типично френски неща – френски сирена и френско вино, и се запътихме към нашето вкъщи за тези 3 дни.

Другата половина от групата си бяха починали и поработити няколко часа, и за тях бяше време за излизане. А за нас.. ето как прекарахме първата вечер в Париж :)

Nojici Travel to Paris

 

На Лов за Парижки Потайности (Част 2) е ТУК ==>

Written by Aneliya Magleva