Да преминеш през загубата на любим човек и да останеш цял – Възможно ли е?

Здравейте, приятели! Този пост и особено, това видео, ще бъдат много лични. Но реших, че като блогър, мое задължение е да споделям суровата истина – такава, каквато се преживява, без пудра и излишности.

Когато си човек, животът ти е свързан със загуби. Осъзнати, болезнени и неизбежни. Смъртта идва неканена и никога не си готов за края. Има неизказани неща, има пропуснати „обичам те”, има много „съжалявам”…

Този пост е посветен на загубата, на смъртта и на това как да запазиш себе си в болката, да останеш цял и да продължиш живота си, без в сърцето ти да гори рана. Всеки е бил или ще бъде на това място и всеки ще се изправи пред едно и също преживяване. Затова смятам, че мое задължение като блогър, е да споделя какво преживях и как този път успях да съхраня себе си, въпреки болката.

Смъртта те поставя пред избор какъв да бъдеш. Прави го всеки път. Дали да се отдадеш на отчаянието. Дали да спреш да вярваш. Дали да се самообвиняваш. Дали да се затвориш в себе си. Дали да обичаш. Дали да помагаш. Дали животът изобщо има смисъл…

Моите преживявания със смъртта също ме поставиха пред въпроси и много изпитания. Може би това ме доведе до мен самата и ми позволи най-накрая да се отключа за хората и да не се страхувам да бъда уязвима.

След като загубих баба само преди няколко дни, не изпитвам скръб, страх или несправедливост. Изпитвам болка, но и смирение.

В това видео ще чуеш на какво ме научи загубата и смъртта и какво означава да останеш цял, въпреки това. Как да преживееш загубата и да запазиш себе си, за да продължиш пътя си напред.

Надявам се да не си в момент на загуба сега. Но ако си, бъди силен и изпрати любимия си човек с любов. Защото нищо материално не отнасяме със себе си. Само любовта на хората!

Written by Aneliya Magleva