На лов за Парижки Потайности: Sample Trips – Destination Paris (Част 2)

Ако си пропуснал началото, прочети На лов за Парижки Потайности: Sample Trips – Destination Paris (Част 1) от ТУК

Вече беше около 10 часа, когато се събудихме. Не бързахме за никъде, дори нямахме план. Ясна беше само стъпка едно, връщахме се на улица Montorgueil за закуска. Там открихме кафе Le Compas, където се върнахме и на следващата сутрин, просто защото се влюбихме. Не, че беше по-различно от другите, но някак ни привлече. Тук закуската беше много по-вкусна от тази на Шанз Елизе, а и самата уличка е някак по-приятна.

Закуска в Париж – ето това е един от най-добрите начини да усетиш този град! Горещо кафе, ароматен фреш и най-вкусният кроасан, който някога си опитвал 🥐☕️ в този sample tour нямахме време да обиколим много места, защото бяхме в града само за 3 дни. Има обаче едно местенце, в което закусвахме 2 пъти и силно го препоръчвам. Казва се Le Compas и се намира на една от най-невероятните парижки улици, където хората пазаруват и се социализират. И забележете, говорят помежду си и не си помислят да извадят телефоните си. Париж може би ми хареса толкова най-вече заради свободата и баланса, който видях в хората 😊 #frenchbreakfast #paris #traveleurope

Публикация, споделена от Unique Nojici (@aneliya.maglev) на

Денят отново започваше и всеки си действаше по задачките, но без да препуска през времето. Тук е време да ти кажа какво забелязах в работещите хора в Париж – те се наслаждаваха на работата си и я вършеха на 100%. Шофьорът на автобуса си свиркаше с уста, сервитьорите възприемаха професията си на сериозно и бяха изключително любезни (с малки изключения), продавачите в магазините се усмихваха, дори от време на време говореха английски, а изкуство се правеше буквално навсякъде.

Забелязахме, че шофьори на градския транспорт са млади мъже и жени, които също се кефеха на това, което правят. Моят мозък не можа да възприеме как ще се примириш с такава професия, но когато видях, че изглеждат натурално щастливи, се примирих и продължих.

Щастието е в хилядите малки неща. Дали тези хора са открили рецептата за щастие? Може би е в храната, виното, кафето, и най-вече в истинските отношения с хората. Ще се върна, за да проуча този въпрос :)

След закуска се запътихме към Лувъра. Впечатляващо място! Изключително красиво и величествено, но за съжаление, препълнено с туристи, които си правеха напълно еднакви снимки.

Аз направих видео (много видеа) и сглобих първия влог на Nojici. Можеш да го гледаш в YouTube и почти на живо да усетиш малка част от всичко, за което ти разказвам в блога.

Интересното беше друго – творческата енергия се усещаше от около няколко стотин метра. Сега вероятно ще си кажеш, че съм луда, но не го усетих само аз. Приближавахме, без да знаем, че почти сме стигнали Лувъра и изведнъж усетих напрежение в главата, сякаш някой я стягаше, и необяснима еуфория. „Какво по дяволите…” веднага си помислих. Приближавахме, а на мен, и на Деси и Йоанка, с които явно изпитвахме едно и също нещо, започна да ни прималява. Имах чувството, че ще припадна всеки момент. Дори… ето тук става още по-откачено, дори имах чувството, че душата ми всеки момент ще си напусне тялото и ще започне да се рее свободна над Париж. За щастие си остана вътре :)

В самия музей решихме да не влизаме, защото не ни се чакаше на опашка и групичката ни се раздели. Беше време за Парижки потайности и се запътихме към неизвестното.

Всяко място в Париж е изпълнено с красива енергия, която те зарежда. Аз 3 дни се радвах на всичко, което очите ми виждаха и душата усещаше. Сградите, хората, културата, отношенията, изкуството, историята… толкова много, събрано на едно място.

Красотата на света е скрита в малките неща, които спират дъха ти 🌸 #parisstreet

Публикация, споделена от Unique Nojici (@aneliya.maglev) на

А храната, на нея трябва да се наслаждаваш в този град. Невероятно вкусно беше всичко, което опитах и всичко, освен закуската, си партнираше идеално с вино.

В Париж, част от градската култура е хората да пушат. Никога не бях виждала толкова пушачи на едно място, но никъде не се пушеше на затворено. Толкова сладко си пушеха, че и на нас с Деси ни се допуши и запалихме няколко цигарки. Бяха вкусни, всичките. Може би заради въздуха  в този прекрасен град :)

Този ден отново беше изпълнен с усещания – всякакви – душевен и физически екстаз. Без традиционни туристически атракции. Само дългото ходене по улиците, запазили милионите стъпки и милионите истории на хората, преминали през тях. И ние оставихме нашите там. А аз оставих и част от сърцето си :)

Nojici Travels to Paris

Третият ден беше малко по-различен. Щяхме да ходим до Айфеловата кула и този път Вили, който сигурно познаваш от блога му Velizar V, се присъедини към нашата женска половина. Ходенето отново беше много дълго, но безкрайно приятно. Говорехме си, смеехме се и споделяхме тези моменти заедно. На моста на Сена група хора залъгваха туристите с онази игра с топче под 3 чаши и им вземаха по 50 евро, за да „си пробват наблюдаделността”. Не се изненадах, когато тези изкусни шмекери проговориха на сръбски…

Nojici Travels to Paris

Продължихме разходката си по брега, докато най-накрая стигнахме кулата. НЕ ми се стори впечатляваща, никак. Когато я погледнеш от далеч, заедно с всичко около нея, е много красива. Но под нея не ми хареса. Хиляди туристи, безкрайни опашки и хора, които се опитват да ти продадат какво ли не.

Nojici travels to Paris

Моят Париж, пешеходния, с милионите си парижки потайности, ми хареса повече!

Следобед групата ни отново се раздели и останахме само с Деси. Другите се качиха на Виенско колело, а аз изпитвам необясним страх от тази ужасна атракция и само при мисълта да се кача, ме попиват тръпки.

Щяхме да ходим по магазини, но бяхме умрели от глад. Взехме си кроасанчета с кафе и затърсихме пейка. В далечината видяхме парк и се затичахме като към оазис в пустинята. Влязохме и се оказа обществена детска площадка. Това беше страхотна площадка и ако бях дете, със сигурност щях много да и се радвам. И това не беше всичко, вътре бяха и родителите на децата. Прекарваха време заедно в игри. Отново споделяха моменти. А най-хубавото е, че не само възрастните имаха време за децата си, но и истински му се наслаждаваха.

Стояхме там с Деска, ядяхме си кроасанчетата и си пиехме кафето, измъчвани от зверска болка в краката, но щастливи. Ето, сега видяхме още едно нещо, което искахме да си донесем от Франция у дома. Стояхме и се наслаждавахме, напълно доволни, защото и тази картина ни се беше показана, за да отвори очите ни към how-to стъпка за новото, което на нашето поколение ще се падне да построим.

След това тръгнахме към среща с другите в едно ресторантче. Бяха избрали класически френски ресторант, в който сервираха патица и разни други неща, които от френското меню никак не разбирах. Това определено не ми се ядеше в този момент, особено след кроасана, и на сервитьорката никак не и се понрави.

Станахме си ние двечките и отидохме на друго място за по салатка и винце. Попаднахме в старинен ресторант, който сякаш беше току изникнал от 18-ти век, с много балансирани модерни нотки, за да не се изгубиш съвсем във времето. Прекрасно!

Хапнахме и изненада, Каси и Митака (Митко от J.Griffin) ни намериха в Париж. Митака направил изненада на Каси по случай 12-тата им годишнина. Много мило, Мите, браво за това :)

И така се събрахме всички 8 парижани в повече за едно голямо селфи.

Nojici Rravels to Paris

Дени и Ники искаха да се повозят на лодка в Сена, Вили отиде с тях, а ние бяхме забравили да купим подаръчета на майките. Червилца беше идеята, но уви, беше станало твърде късно. Нищо, ние пак ще дойдем си казахме, а и те няма много да се сърдят. Купихме си винце и сиренца и се прибрахме доволни от всичко изживяно.

На другата сутрин трябваше да отлетим рано и да се завърнем в София.

Не ми се тръгваше от Париж, но не бих изоставила и София. Това пътуване ме зареди и вдъхнови с нови идеи. Препоръчвам ти да отидеш и да го преживееш. Не зная дали обичаш туристически атракции, аз не. И по моя си начин, този, който ти разказах, преживях Париж, и той ме заплени. Пак ще се върна. Искам пак да вдишам от тази енергия!

А следващото пътуване вече е в графика :)

Ако искаш да получаваш оферти за най-изгодните самолетни билети, абонирай се във FlyCheapTrips. Основателката, Оля, е наш клиент в CopySocial от повече от година, а това е най-новият и, и според мен, най-готин бизнес :) тя е травъл агент от почти 20 години, обиколила света и всеки ден намира супер изгодни билети в търсачките и ги изпраща веднъж седмично на платените абонати (а на безплатните 2 оферти на месец). Така че, ако ти се пътува почти за без пари, разгледай сайта и тук ==> FlyCheapTrips.com

Nojici travels to Paris

Накрая искам само да ти кажа – не чакай нищо, за да бъдеш щастлив. Аз чаках. И сгреших. Щастието не идва, когато си успешен. Може би истинският успех ще дойде, когато си щастлив. Точно това предстои да проверя и аз. Затова сега правя всичко възможно, за да живея днес, тук и сега. И да се наслаждавам на всеки момент и всяка глътка въздух, защото този живот няма да се повтори. Може би ще дойде следващ. Да, ще дойде. Но различен.

Междувременно, не забравяй да си свалиш книжката на Nojici – Как да превърнеш страстта си в бизнес напълно безплатно и да намериш начин да се забавляваш повече и да се радваш на живота (границата с прекаляването с работата обаче е тънка, така че – предупредила съм те за опасностите от това сам да си бъдеш шеф :) )

И последно – ако този разказ за Париж ти хареса, сподели го с приятел :)

 

Written by Aneliya Magleva