Беше миналата есен. Нищо не вървеше добре. Клиенти не се появяваха. Бизнесът страдаше. А ние с Деси още повече.. за успех и дума не можеше да става. Всичко изглеждаше като провал…

Една студена сутрин падна акумулаторът и не проработи повече. Беше тежък удар, защото бяхме на ръба на фалита и нямаше нужда от излишни разходи. Оправихме го. Колата ни беше жизнено необходима.
Няколко дни по-късно се ударихме леко. Оказа се, че не сме платили техническия преглед. А по-лошото беше, че се развали и рейката… Всичко накуп. Страхотно!

Continue reading

Да чувстваш любовта!

Странно… вече не ми е трудно да произнасям тази дума. Нито да казвам на глас, публично, “обичам те“.

Свободна съм!

Свободна от бариерите на собственото си съзнание. Свободна от страха да покажа уязвимост.

Но толкова много любов човек трудно може да понесе!

Continue reading

Защо, когато мислим, че ще паднем наистина падаме?

Ще си кажеш “ами късмет..” или пък “по законите на Мърфи винаги така става” или най-лошото – “аз не съм добър в това и винаги ще падам”.

Човешкият мозък е уникално нещо. За него няма случайности или късмет. Има само заложени програми и модели, които той превръща в реалност.

В този пост ще ти разкажа как да програмираш мозъка си така, че да изключиш провала и да предизвикаш успех във всеки аспект от живота си.

Continue reading

– Интелигентните хора нямат проблеми. – ми каза снощи Лука, сладоледеният алхимик, с който се запознах в Street bar-а на Витошка.

Не го познавах. Само го бях виждала да пие фреш след фреш една сутрин, пак там, докато аз пиех кафе с приятели. Впечатли ме външния му вид и перфекционизма във всеки детайл. По-късно разбрах,че това е философията му за живот.

Continue reading

Преди седмица-две една от моите приятелки ми каза “Бих се омъжила, само за да се видя в булчинска рокля. Мъжът не е много важен, но роклята…”

Първо всички се разсмяхме, но след няколко минути се замислих… Нужно ли беше да се омъжвам, за да се видя в булчинска рокля?! Ами ако това детско желание за роклята ме накара да взема прибързано решение? Ами ако сбъркам?

Трябваше да измисля нещо. Досега никога не бях мислила за РОКЛЯТА от този ъгъл, но новата перспектива будеше съмнения и нови страхове…

Continue reading

Не успявам в бизнеса, защото не спирам да работя. Успявам, защото спирам.

Никой не ме научи на това, когато бях малка.

Винаги чувах “Учи много, за да печелиш много”, “Работи повече, за да печелиш повече” или любимото ми “Пари при пари отиват”.

Глупости!

Continue reading

В Ножици пиша само, когато съм щастлива, когато мога да ти изпратя положителна енергия…

Но това лято осъзнах, че изкуствено поддържам утопия в блога.

Животът не е само щастие. За да стигнеш до щастлив момент, минаваш през много трудни. Животът ти удря шамари, залива те със студена вода и се чувстваш като мокро, пребито коте, което няма дом.

Continue reading

Налагало ли ти се е да търсиш квартира в София?

Е, значи си запознат с деветте кръга на ада, през които преминава всеки наемател, който мечтае да си намери перфектното местенце… но в повечето случаи се задоволява с каквото има, просто защото му писва да гледа обяви, да ходи на огледи и да се среща с луди хазяи.

Това е и моята история през последните 7 години. Наемаш апартамент, защото е спешно и после се опитваш да създадеш уют с подръчни материали. Не се получава… Един ден онази мушичка започва да жужи в главата ти и да ти казва “търси си нов дом”. И тогава става страшно…

Continue reading

Страхът парализира. Той убива мечтите. Кара те да се чувстваш нищожен, неспособен, абсолютен загубеняк, който се оставя по течението, защото го е страх… а от какво всъщност те е страх?

Защо стоиш и се чудиш дали да скочиш? Може би те е страх да не паднеш… А знаеш ли, че може и да полетиш?!

Continue reading

“Ти си лъжкиня” – крещеше резултатът от въпросника на Кови “Вдъхвате ли доверие”. Всичко очаквах, но не и че лъжа. Та аз съм честен човек. Този тест е абсурден!

Смутена от резултата леко си прегънах листа, за да не ми се виждат точките, погледнах другите участници, и те правеха същото. Тогава чух гласа на лектора, Гери Маркова. Тя каза “Оказа се, че аз съм голяма лъжкиня!’. Всички погледнахме към нея, някак по-спокойни, че в залата сме се събрали само лъжци. Но пък с чиста съвест… Тя разказа своята история, за отдадеността си в работата и за резултатите от един тест. Тя, собственик на бизнес, открива, че доверието на служителите и към нея е ниско. Защо?!

Continue reading