Преди седмица-две една от моите приятелки ми каза “Бих се омъжила, само за да се видя в булчинска рокля. Мъжът не е много важен, но роклята…”

Първо всички се разсмяхме, но след няколко минути се замислих… Нужно ли беше да се омъжвам, за да се видя в булчинска рокля?! Ами ако това детско желание за роклята ме накара да взема прибързано решение? Ами ако сбъркам?

Трябваше да измисля нещо. Досега никога не бях мислила за РОКЛЯТА от този ъгъл, но новата перспектива будеше съмнения и нови страхове…

Continue reading

Не успявам в бизнеса, защото не спирам да работя. Успявам, защото спирам.

Никой не ме научи на това, когато бях малка.

Винаги чувах “Учи много, за да печелиш много”, “Работи повече, за да печелиш повече” или любимото ми “Пари при пари отиват”.

Глупости!

Continue reading

В Ножици пиша само, когато съм щастлива, когато мога да ти изпратя положителна енергия…

Но това лято осъзнах, че изкуствено поддържам утопия в блога.

Животът не е само щастие. За да стигнеш до щастлив момент, минаваш през много трудни. Животът ти удря шамари, залива те със студена вода и се чувстваш като мокро, пребито коте, което няма дом.

Continue reading

Налагало ли ти се е да търсиш квартира в София?

Е, значи си запознат с деветте кръга на ада, през които преминава всеки наемател, който мечтае да си намери перфектното местенце… но в повечето случаи се задоволява с каквото има, просто защото му писва да гледа обяви, да ходи на огледи и да се среща с луди хазяи.

Това е и моята история през последните 7 години. Наемаш апартамент, защото е спешно и после се опитваш да създадеш уют с подръчни материали. Не се получава… Един ден онази мушичка започва да жужи в главата ти и да ти казва “търси си нов дом”. И тогава става страшно…

Continue reading

Страхът парализира. Той убива мечтите. Кара те да се чувстваш нищожен, неспособен, абсолютен загубеняк, който се оставя по течението, защото го е страх… а от какво всъщност те е страх?

Защо стоиш и се чудиш дали да скочиш? Може би те е страх да не паднеш… А знаеш ли, че може и да полетиш?!

Continue reading

“Ти си лъжкиня” – крещеше резултатът от въпросника на Кови “Вдъхвате ли доверие”. Всичко очаквах, но не и че лъжа. Та аз съм честен човек. Този тест е абсурден!

Смутена от резултата леко си прегънах листа, за да не ми се виждат точките, погледнах другите участници, и те правеха същото. Тогава чух гласа на лектора, Гери Маркова. Тя каза “Оказа се, че аз съм голяма лъжкиня!’. Всички погледнахме към нея, някак по-спокойни, че в залата сме се събрали само лъжци. Но пък с чиста съвест… Тя разказа своята история, за отдадеността си в работата и за резултатите от един тест. Тя, собственик на бизнес, открива, че доверието на служителите и към нея е ниско. Защо?!

Continue reading

Казват, че професията ни деформира с времето. А какво става, когато истински обичаш работата си?

При мен се случи това – започнах да забелязвам сходни неща между маркетинга и личния живот. И те са си напълно логични и точни, защото тази наука е базирана на човешката психика. Различното е, че дадох моите маркетингови имена на традиционни неща. Днес искам да ти разкажа как да таргетираш следващия си най-добър приятел. В превод на нормален език, това е моята система, която ми помогна да срещна точно хората, които исках да имам в живота си. Мечтаех си за такива като мен, вярващи, че всичко е възможно, упорити до болка мечтатели, които не се отказват, не мрънкат, не обвиняват държавата, а запрятат ръкавите и работят, за да променят нещата, които не им харесват.

Continue reading

Хехехе, явно пораснахме… аз се дърпах доста от тази идея, докато една от моите приятелки не ми връчи покана за сватба преди 2 месеца. В началото бях малко шокирана, не че ще се омъжи, а че не сме деца (живея си във въображаем свят понякога :)), но вече го приех. А и съм леля на една малка принцеса вече от 7 месеца. Така че да, пораснахме…

Continue reading

За всяко нещо си има първи път. Като да отидеш на спортен лагер. Е да, не е нещо съществено, стига да не бях пропуснала предишните 22 възможни лета да го направя. Да си призная, никак не харесвах спорта. Книгата или ножиците винаги ми бяха много по-близки до сърцето. Но наскоро открих, че да спортуваш изобщо не е лошо. Дали защото започнах да работя и по-голямата част от деня ми е пред компютър, дали защото пораснах и помъдрях… не зная. Важно е какво се случи и сега съвсем накратко ще ви разкажа как се забърках в една “спортна афера”.

Continue reading