Беше 20 октомври 2007. Телефонът звънна. Вдигна баба. Чу нещо и изпищя. Започна да плаче. Сърцето ми се сви, защото най-големият ми страх може би се беше превърнал в реалност. В тези няколко секунди я гледах и се молех да не чуя онова, което вече звучеше в ума ми.
Чух го. Сашко ни беше напуснал. Точно 1 седмица след рождения ми ден.
В този момент земята се срина под краката ми. Не осъзнавах. Не вярвах. Не приемах. Минаха се няколко седмици, в които не знаех кой свят населявам. И тогава реших да изградя непристъпна стена около себе си. Да бъда силна. Да не обичам, за да не ме боли. И в никакъв случай да не показвам уязвимост. Никога.
Така живях близо 10 години.
