#10ДумиЖенственост: УЯЗВИМОСТТА е качество на силните

Беше 20 октомври 2007. Телефонът звънна. Вдигна баба. Чу нещо и изпищя. Започна да плаче. Сърцето ми се сви, защото най-големият ми страх може би се беше превърнал в реалност. В тези няколко секунди я гледах и се молех да не чуя онова, което вече звучеше в ума ми.

Чух го. Сашко ни беше напуснал. Точно 1 седмица след рождения ми ден.

В този момент земята се срина под краката ми. Не осъзнавах. Не вярвах. Не приемах. Минаха се няколко седмици, в които не знаех кой свят населявам. И тогава реших да изградя непристъпна стена около себе си. Да бъда силна. Да не обичам, за да не ме боли. И в никакъв случай да не показвам уязвимост. Никога.

Така живях близо 10 години.

Тази публикация е посветена на третото качество на съвременната, душевно силна жена – УЯЗВИМОСТТА и е част от поредицата #10ДумиЖенственост.

Тази серия пиша в памет на моя приятел Сашко, защото неговата загуба ме научи какво е да бъдеш истински човек, но я посвещавам на всички жени, търсещи истинската си същност. Жените, които живеят в мъжки свят, но не искат да бъдат еманципирани. А това е пътуване. Дълго пътуване към теб самия в търсене на отговори, които те водят до най-простите истини…

Както с Велизар си говорихме онзи ден, и може би ще отнесем хейт за тези думи, жените управляват мъжете, а мъжете управляват света. Когато жените знаят как да вдъхновят своите мъже (съпрузи, гаджета, приятели, братя, синове), тези мъже ще достигнат върхове.

Момичета, аз дълго вярвах, че можем да постигаме всичко наравно с мъжете, дори повече, и в някои случаи става точно така, но точно там започваш да губиш женската си същност и печелиш не друго, а нещастие, въпреки постиженията си.

За жените и за мъжете са отредени различни роли в театъра Живот. И всеки трябва да играе своята. Не, няма да навлизам в нишата на Кобилкина. Но личните ми грешки и поведение спрямо мъжете ми показаха и прогреса, и деградацията в отношенията, които само моето поведение провокираше.

#10ДУМИЖЕНСТВЕНОСТ: ДА БЪДЕШ СИЛНА ОЗНАЧАВА ДА ВИДИШ ОТВЪД СЕБЕ СИ

Уязвимостта и страха да покажа истинската си същност, която далеч не е толкова силна, колкото ролята, правеше отношенията ми с хората изкуствени. Имах чувството, че при всяко излизане слагам една тежка броня, която никой не може да пробие. А като се прибера у дома, я свалям и от вътре излиза едно не толкова силно момиче, което е мило, нежно, сърди се, мечтае. Тя е нормална.

Само че истинското момиче го виждаха много малко, много близки хора, и то след безкрайно дълго време.

Започнах да анализирам поведението си и резултата от него. Минаха месеци. Всяко действие имаше последици. Добри или лоши зависеше от това дали решавах да се скрия или да бъда себе си.

Тогава разбрах, че страхът на хората да бъдем уязвими е породен единствено от това дали другите ще ни одобрят, дали ще ни харесат, дали ще ни обичат такива, каквито наистина сме или ще ни отхвърлят, ще се подиграят, ще ни наранят.

И това се отнася до всичко – колегите на работа, семейството, приятелите, гаджето, бизнес партньорите, дори хората, които не те познават.

Тревожиш се, че си „дебела” и трябва да си на диета, защото.. как ще облечеш онзи бански? Моят въпрос е – какво ти пука? Ако се чувстваш добре в банския, облечи го и ще излъчваш супер позитивна енергия, която ще привлече и омагьоса хората. Защото, не е въпросът до банския и килограмите, а до теб и твоето усещане и любов към себе си.

Иска ти се да споделиш идея на оперативката на работа, но го отлагаш. „Ами, ако не им хареса”, „Ако е глупаво”… и си замълчаваш. Нека те питам нещо – ами ако им хареса? Винаги има 2 варианта, и винаги ще отнесеш някой хейт, най-често заради завист. Но трябва ли мнението на другите да те спира да бъдеш себе си?

Иска ти се да кажеш на някой, че го харесваш… но какво ще си помили? Ако той изобщо дори не те забелязва? Нека те питам нещо – ами ако твоите думи са ръката, която трябва да го издърпа от блатото, ще ги кажеш ли? Ще му помогнеш ли?

Знаеш ли кое е най-лошото?

Най-лошото е това, че ние, хората, с охота нараняваме, за да защитим себе си. Не се замисляме да си тръгнем, бранейки егото си. Да действаме, водени от гордостта си… Така ГУБИМ. Губим живот, губим хора, губим възможности.

И защо? – защото си избрал да защитиш егото и гордостта си вместо да бъдеш истински и да покажеш какви са чувствата, които толкова старателно криеш.

Но накрая си оставаш сам… сам, придружен от егото и гордостта, които няма да изпият едно кафе с теб, нито ще те прегърнат. Оставаш сам, слаб и воден от страховете си, заживяваш в измислен свят, в който всичко е изкуствено, най-вече ти.

Да страхът от уязвимост е със страшни последици. И ако още четеш, вярвам, че се бориш за нещо истинско в живота си, моят съвет е – отърви се от его, гордост и уязвимост.

През последната една година аз водя тази борба. Не е лесна, защото егото винаги ще защити и най-лошите ти избори, а гордостта ще те накара да се чувстваш значим. Уязвимостта пък ще ти даде добро прикритие. Те са примамливи. Но в истинския свят, истинските хора се нуждаят от истинския теб!

Силата на уязвимостта

Уязвимостта е най-голямата ГЛУПОСТ, измислица на човека

През последните месеци правих обратното на това да се скрия – показвам се. Показвам истинското си лице и сама се опознавам по-добре.

Дори разказите, които четеш в момента.. да споделиш най-личните си истории публично е много трудно. Много тежко е да преживея някои отново. Но знаеш ли защо го правя?

Правя го, защото някой има нужда от тези думи. Правя го, защото ако ти видиш моята уязвимост и познаеш истинското ми лице, утре ще избереш да покажеш твоето. Направиш ли го, ще промениш живота на хората около теб. Ще ги накараш да се усмихват, ще ги вдъхновяваш, ще им помогнеш и те да се покажат. И така, когато малко по малко започнем да напускаме черупките си, ще заживеем в един по-добър свят.

Да, аз вярвам силно в това :)

#10ДУМИЖЕНСТВЕНОСТ: НЕЗАВИСИМОСТТА НА ПЪРВО МЯСТО ОЗНАЧАВА ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ!

 

Каква е истината за УЯЗВИМОСТТА?

Вече ти казах каква глупост според мен е тя. Но сега ще ти кажа какво означава да живееш без този страх. Всъщност, премахнеш ли го, ще се превърнеш в сърдечен и обичащ човек. Истински. Човек, който е достигнал до себе си и разбрал смисъла на живота.

  • Да бъдеш уязвим означава да заобичаш и приемеш себе си още сега, с няколкото килограма повече, с акнето, с целулита или с всичко, което сега не харесваш в тялото си. И да се показваш, без страх от мнението на другите, с приемането и разбирането, че си несъвършен, и това е нормално.
  • Да бъдеш уязвим означава да забравиш, че някога ще бъдеш перфектен. Ние сме родени неперфектни и търсещи. И едва ли някога ще достигнем идеал. Гледам жените в Инстаграм сега – еднакви лица, еднакви коси, еднакви тела, еднакви гърди… клонинги! Ти в клонинг ли искаш да се превърнеш? Аз не искам и заобичах себе си сега – с остатъците целулит от Щатите, с няколкото килограма повече, с лошия ми на моменти характер, с всичките си страхове и предразсъдъци. Знаеш ли, когато го направих и започнах да се наслаждавам на всяка хапка, всяко движение, всеки ден, тялото ми започна да се регулира само. Но за това ще пиша друг път.
  • Да бъдеш уязвим означава да показваш чувствата си – ето това е най-трудното. Винаги ще се появява страх. Но ние сме уникални заради емоциите, които изпитваме. А положителните емоции са способни да претворяват живота ти и живота на другите. Ако научих едно важно нещо напоследък, то е, че винаги е по-добре да изпратиш любов. И ти ще се почувстваш щастлив, и човека отсреща също. Но аз ти говоря за безкористната любов. Не е нужно да обичаш, защото очакваш някой да те обича. Това не е сделка. Обичай, защото можеш и защото тази емоция може да помогне на някой в беда.
  • Да бъдеш уязвим означава да си признаваш грешките. Ти не си безгрешен, нито аз, никой не е. Тогава защо толкова те е страх да сгрешиш?
    Всяка грешка е урок и е важно не дали си я направил, а какво ще направиш след това. Как ще я използваш, за да се промениш.
  • Да бъдеш уязвим означава да помагаш безкористно. Когато помагаш, не очаквай нищо. Не го прави, за да получиш нещо обратно. Помощта е като любовта, трябва да я даряваш. Стигнеш ли до осъзнаването, че едно твое действие може да спаси живот, тогава нито уязвимостта, нито егото и гордостта ще имат значение. Просто го прави. Помагай!
  • Да бъдеш уязвим означава да казваш на другите за положителните им качества и успехите. Често си мислим, че близките ни знаят колко вярваме в тях, колко ги ценим, колко ги обичаме. Истината е, че знаят, но имат нужда да го чуват. Представи си как ще се почувстваш, ако някой ти каже, че се гордее с теб. Ще се зарадваш, нали? :) Точно такъв ще бъде и ефектът от твоите думи върху друг човек, на който припомняш колко прекрасен е. Не се скъпи, но не ласкай, а казвай само истината :)
  • Да бъдеш уязвим означава да бъдеш смирен и търпелив. Казвам ти от сега, ще преминеш през много изпитания и уроци, и винаги ще ти се иска да останеш скрит в черупката си, защото там е сигурно. Но трябва да се пребориш със страховете си.

Искаш ли да ти кажа какво има от другата страна?

Там има свобода. Там се чувстваш щастлив и обичан. Там няма предразсъдъци. Там чувстваш, че душата ти е у дома в собственото ти тяло. И въпреки, че ми беше тежко всеки път, когато трябваше да се боря със страховете си, съм много щастлива, че устоях, защото от тази страна на стената е много по-хубаво.

Силата на уязвимостта

Но как да се пребориш с всички тези страхове и да приемеш уязвимостта си?

И това, както всичко истински важно, е лесно да се каже и много по-трудно да се направи. Но винаги помни, че всяка трудност чертае пътя към теб и открива нови хоризонти за твоите възможности. Обещавам ти, през това пътешествие ще откриеш себе си, и човекът, с който ще се запознаеш, изобщо не си подозирал, че живее в теб :)

В тези няколко стъпки ще споделя какво на мен ми помогна. Може би има и още:

  • Изправи се срещу страха – гледах Крал Артур вчера и се замислих, че той, за да отключи силата на меча, трябваше да отиде на един остров и да се бори със всякакви страшни зверове (метафора на страховете). Но най-тежки за преборване бяха спомените от загубата на родителите му. И едва след като остави страховете да минат през него, той овладя силата на мечта.  Искам да кажа, че ако искаш да достигнеш до себе си, трябва да минеш ПРЕЗ страха. Няма заобиколен път. Да минеш, да го оставиш да те завладее и да продължиш въпреки него. От всяка битка с различен страх ще излизаш по-силен и с по-чиста душа.
  • Не обръщай внимание на егото и гордостта. Наистина, те не ти трябват. Правят се на приятели, а всъщност са врагове. Искат те само за себе си и те отдалечават от хората. Как да ги пребориш?
    Когато ти се случи ситуация, в която някой те напада, НЕ отвръщай. Опитай се да разбереш ЗАЩО те напада, дали не му се случва нещо, дали нямаш вина наистина. И действай с ДОБРО. Забрави за отмъщението, за лошите думи, за желанието ти да нараниш човека. И се опитай да се успокоиш и да потърсиш урока, който научаваш с тази случка.
    През последните няколко седмици на мен ми се случиха поредица от такива обстоятелства и този път, съвсем съзнателно, потъпквах егото и гордостта и се опитвах да реша проблема мирно. Получи се :) А голямата полза е, че аз нито за миг не бях завладяна от негативни емоции, не поисках да се скарам с никой или да покажа как аз съм права. Исках само да помогна. И това ми се отплати с отношението на другите хора към мен, дори ситуацията да е била конфликтна. Така обръщаш палачинката. Не е толкова трудно :)
  • Показвай се такъв, какъвто си – с всички предимства и недостатъци. Клише е, но ти си уникален и всички имат нужда от теб. Ако нямаше нужда от личности, щяхме да сме клонинги на 4-5 умни човека и толкова. Всеки от нас е различен и от това различие има нужда света, за да върви напред. Всеки от нас е една малка частица от прогреса. Затова изразявай силно мнението си, предлагай идеите си, казвай на хората, че ги харесваш, обичаш или имаш нужда от тях, осмели се да поискаш помощ. Бъди човек във всяка секунда и помни, че никой не е идеален!
  • Прекарвай време със себе си. Аз обичам да медитирам и да ходя на йога. Понякога се разхождам сама. Често пиша. Това е моят начин да прекарвам време със себе си и обожавам всяка минута. Не се страхувай от това да останеш сам за малко. Дай си това време и ще видиш, че разговорите със себе си са изключително интересни и облагородяващи :)
  • Грижи се добре за тялото си. Наслаждавай се на храната и не се мъчи с откачени диети. Внимавай с какво храниш тялото си и анализирай усещанията. За много от болките е виновна храната.
    Движи се. Избери си спорт и ходи всяка седмица. Аз, както знаеш, обожавам йога. Тя ми дава много и е много отвъд просто движение. Ако искаш да започнеш, трябва да внимаваш с инструктора, защото на повечето места йога се възприема като гимнастика, което не е. Аз ходя при Хаджиме, защото той е УЧИТЕЛ и за мен е абсолютно незаменим. А всеки от нас има нужда от своите учители, които напоследък е много модерно да наричаме ментори :)

За финал ще ти кажа, че ме беше страх да бъда уязвима. Изпитвах ужас от това някой да разбере, че имам слабости и изпитвам емоции. Но когато се преборих с предразсъдъците и страховете си, пред мен се откри един нов, много по-красив свят, в който се чувствам пълноценна и щастлива такава, каквато съм. А най-хубавото е, че вече мога да обичам, без да се страхувам, че някой ще ме нарани. Ако се случи, то това ще е урок и аз имам нужда от него в този момент. И го приемам!

Ще се радвам да споделиш как минава и твоето пътуване към себе си.

А ако тази история ти е харесала и мислиш, че може да помогне на твой приятел в беда, сподели я. Може би точно това има нужда да чуе сега :)

Nojici - Как да превърнеш страстта си в бизнес

 

Written by Aneliya Magleva