#10ДумиЖенственост: Да бъдеш СИЛНА означава да видиш отвъд себе си

Началото на седмицата е. Отивам на хот йога и се старая да дишам докато изпълнявам нова серия от асани, с която не съм свикнала. Трудно ми е. Потя се безобразно. Дори пръстите на ръцете ми са мокри… тъкмо през главата ми минава една мисъл „ей сега ще падна”… обаче в този момент ме връхлита онзи непоколебим тайфун от сила, който винаги ме е държал изправена. Същата вътрешна сила, която нямаш идея от къде идва, но те държи на място винаги, когато съзнанието се приготви за поражение.

Желанието ми да се строполя на земята веднага се замести от познатата борбеност, която стиска зъбите и ти казва „давай”. И тогава чух гласа на Хаджиме, допълнен от няколко тъпи звука от сгромолили се на земята тела.

„Днес работим за сила. Но знаете ли какво означава да работиш за сила всъщност?

Да работиш, за да развиваш силата си, означава да работиш върху слабите си страни, за да ги направиш силни.”

Има идеален смисъл, не мислиш ли?

Слушах подкаста на Робин Шарма преди няколко дни. Говореше за трудностите. За онези моменти, в които ти се иска да умреш и да вземе да се свърши най-накрая. Казваш „защо на мен”, „не можеше ли да е по-лесно”, „пак ли проблеми”, „кога ще свърши”… Познато ли ти е?

Какво обаче наистина означават трудностите?

Трудностите са най-големите подаръци от Живота. Моментите, в които сме на дъното са стъпалата, които най-бързо ни водят нагоре.

Спомняш ли си какво казах за слабите страни преди малко?

Когато ти е трудно, тежко, потънал си в скръб и отчаяние, не искаш да действаш, отлагаш, несигурен си… това е нещо ново за теб и трябва да напуснеш комфорта на познатото и да се хвърлиш в тъмни води. Шарма казва, че точно в такива моменти трябва да действаш независимо от себе си. Тези моменти са хиперболата на твоите най-големи слабости и страхове и единственият начин да ги заличиш е да минеш през тях. Да оставиш на болката и страха да минат през теб и да те направят по-СИЛЕН.

Силата – тази мистична способност да постигаш и невъзможното. На нея посвещавам първия блог пост от поредицата за качествата, които сформират личността на съвременната жена – #10ДумиЖенственост. Впрочем, насочих ги към жените, защото самата аз съм жена. Но тези качества са валидни за хората изобщо. Разбереш ли смисъла зад думите, ще се превърнеш в един много по-щастлив и удовлетворен човек.

В следващите 10 седмици ще публикувам по 1 история, която разказва за едно ключово качество, което развих през последните 10 години. Именно благодарение на тези 10 качества аз успях да се преборя със страховете, да постигна целите си и да заобичам себе си такава, каквато съм.

Но всички тях получих по особено горчив и мъчен начин. Днес е 15 юли, 2017. Преди 10 години, на този ден, един от най-близките ми хора за последен път отпразнува рождения си ден.. тази поредица е в памет на моя скъп приятел Сашко. Един от най-смелите, най-силните и най-достойни хора, които познавам. Въпреки че си отиде едва на 16 години, в него имаше неподозирани сила и мъдрост. Той започна да ми преподава своите уроци, едва след като ни напусна. Едва тази пролет, 10 години по-късно, аз приех и разбрах, че него го няма физически тук. Че няма да се появи случайно, че няма да го видя на улицата, че няма да ми загаси лампата или да ми тропне вратата, за да ме изплаши… но Сашко, моят скъп приятел, вечно ще живее в сърцето ми, защото такава е любовта. Ти не обичаш материя. Обичаш душа. А за душата и любовта няма граници!

Спомням си как си обещах да бъда силна, да постигна всичко. Бях на 9 и се прибирах от училище. Тогава нямах нищо, бях само дете, с големи мечти и безгранична вяра в себе си. Всичко изглеждаше лесно, по детски наивно и красиво. Просто щях да го направя.

Но когато загубих Сашко, някой сякаш ме прободе с меч. Толкова силна беше болката, че не се издържаше. В този момент не знаех какво да правя. Силата ми като че се изпаряваше и ме оставяше сама и безнадеждна. Останах така няколко дни и си мислех, че ще мине. Не мина. Ставаше все по-жестоко и болезнено. Аз се носех като призрак през дните и мразех хората, които се усмихват. Не понасях и приятелите си, които ми казваха да се съвзема.

Тогава се появи маската.

Изградих си изкуствен образ на сила и много охотно влязох в тази роля. Заключих всички положителни емоции и не допусках никой твърде близо до себе си. Забраних си да изпитвам любов, защото болката от загубата беше опустошаваща. Не исках да я преживея пак.

И така минаха години. Наранявах хората без да ми мигне окото. Мислех само за себе си и бях ужасен егоист. Силата, която си бях измислила, вкара малката Ани в черупка и я скри от света. Тази, която всички виждаха, можеше всичко и не се страхуваше. Успехите и бяха на всяка цена и не я тревожеха дребни емоции, като любов… тя беше над това. Беше силна, защото не изпитваше емоции.

Но Животът е Велик! Никога не те оставя да живееш в самозаблуда. Изкарва те от комфортното ти съществуване и те хвърля в морето, дори да не можеш да плуваш.

Оглеждай се, всеки човек, всяко събитие в живота ти, те идват, за да ти дадат урок и да те направят силен!

Появи се Деси. Сега казва, че съм и се сторила много странна, но е видяла, че в мен има нещо, което е различно. Има нещо добро. Тогава даже и аз не знаех за това.

Такива са най-добрите приятели. Виждат душата ти, без маска, колкото и да я криеш.

Тя започна малко по-малко да търси човека зад маската. Започна да ми казва, че някои от нещата, които правех, бяха крайно неподходящи, за да бъда щастлива. Аз не я слушах и продължавах.

Само вмятам, когато приятел ти каже нещо такова, спри и помисли. Най-близките приятели те познават по-добре от теб самия и виждат всичко, дори когато ти си заслепен.

Long story short – отидох на сей тай веднъж. Това е японска гимнастика за самолечение. След едно посещение се отключиха всички емоции, които старателно бях заключвала през годините. Не знаех какво става. Изпитвах странни неща. Буквално – буря от емоции, без причина за тях.

След този ден започнах да виждам, че всичко, което Деси ми казваше имаше смисъл. И започнах да се променям.

Разбрах, че трябва да спра да се виждам с един мъж, с който от няколко години имахме.. „връзка” е силно казано. Тук нямаше емоции, нямаше привързаност. Нямаше го и на снимките ми, нито мен на неговите (първият белег, че човек не е истински в живота ти е когато той не присъства на снимките ти). Но тези отношения ми бяха удобни. Нямаше любов („що за лиготии са това” – беше моята позиция по отношение на любовта). Аз си бях силна и контролирах ситуацията. Как да се откажеш от такова „блаженство”?

Но този живот беше илюзия.

Всичко се промени, когато избрах себе си! А СИЛАТА… тя придоби съвсем друго значение

След месеци йога, медитация, размисли сама със себе си, започнах да виждам истината.

Тогава казах на този мъж, който години беше в живота ми, че приключваме. И се почувствах така, сякаш току що бях отказала цигарите.

Избрах себе си и започнах да обичам – ето тук наистина открих СИЛАТА.

Отне ми години да спра обвиненията към Бог, че ми взе Сашко и да позволя да има любов (под всички форми) в живота ми, без страх, че един ден всичко ще свърши.

И там, сама, уязвима, освободена от маски, роли и крайности, аз най-накрая разбрах истинския смисъл на силата. Тя не беше в това да бъдеш коравосърдечен, студен като камък, но твърд човек. Силата се оказа в много други неща. Изненадах се много, когато я открих дори в уязвимостта. Представяш ли си? :)

Да си уязвим е сила, защото колкото и да си твърд, винаги може да те блъсне кола. Т.е. не е нужно да криеш, че си уязвим. Всички сме. И това е нормално :)

Ето къде наистина се крие силата!

  • Силата е в това да нямаш очаквания. Да не очакваш от Бог, живота, хората… само се отдай на момента и му позволи да ти даде всичко.
  • Силата е в това да разбираш емоциите. Не да ги криеш или подтискаш като мен. Ние сме прекрасни същества, защото можем да обичаме. И е огромна загуба да лишиш себе си и другите от най-благотворната емоция на света.
  • Силата е в това да избираш себе си. Научи се да обичаш себе си на първо място и тогава хората също ще те обичат. Много е просто, ако искаш да привлечеш нещо в живота си, първо ти се превърни в това нещо. Ако искаш например да имаш пълноценна връзка, първо изгради такава със себе си.
  • Силата е в това да прощаваш. Имаше момент, в който разбрах, че трябва да затворя очи и мислено да се срещна с всеки, който ме беше наранил, за да му простя. Направих го. След този ден живота ми вече не беше същият. Стана ми по-леко и се почувствах щастлива. Интересно е, че след това ми се обадиха хора от тези, на които простих, които не бях чувала от години.
    Просто положителна енергия :) Пробвай! Прошката е нещо велико!
  • Силата е в това да разбираш другите. Не, не ти говоря за съзнателното разбиране. Говоря ти за онзи момент, в който някой ти направи нещо лошо. Ти имаш избор – да реагираш, защитавайки се или да се опиташ да го разбереш. Много често реагираме лошо спрямо хората, защото има друг фактор в живота ни, който ни прави такива.
    Затова, следващият път, когато някой те нагруби или реагира агресивно, преди да отвърнеш, помисли – дали няма друг начин? Дали не можеш да му помогнеш?
    Тогава ще усетиш, че има чудеса и ние можем да ги предизвикваме :)
  • Силата е в това да приемеш сезоните на живота. Има моменти на успех, щастие, здраве. Има и други – на провали, мъка, болест. Душевно силният човек приема и двете с готовност. Без обвинения, без самозабрава, с ясното съзнание, че лошите моменти са онези, които ще му дадат още повече сила.
  • Силата е в това да приемаш и обичаш хората такива, каквито са. Най-трудно е да спреш да съдиш хората. Съдиш ги, защото не оправдават очакванията ти. Но твоите очаквания са си твой проблем! С времето аз се научих да приемам хората, дори и да не ги разбирам, дори и да не споделят моите виждания. Запомни, че във всеки един момент, всеки от нас съществува паралелно на две места – тук и в собствения си, вътрешен свят. И почти винаги, онова, което виждаш, е само върха на айзберга. Обичай човека такъв, какъвто е.
  • Силата е в това да постъпваш справедливо. Когато някой те измами, изключително много ти се иска да отмъстиш, да му направиш нещо лошо и да видиш как се гърчи. Но силата е в това да направиш само действията, които са справедливи и честни, да не минаваш границата. И ако можеш, да му помогнеш – кажи му, че е постъпил неправилно и се чувстваш обиден и наранен. Без агресия, без обещания за мъст. Ще се изненадаш колко много неща можеш да постигнеш, ако подходиш с добро.
  • Силата е в това да се усмихнеш и да помогнеш. Усмихвай се винаги. Дори когато ти е зле. Йогата ме научи на това, че душата няма нищо общо с физическата болка. Ако тялото го боли, душата ми не я боли. Научи ме да разделям едното от другото. И когато се усмихвам, дори да е насила, да променям емоциите си. Даа, физиката влияе на емоциите. Пробвай – когато се чувстваш зле, изморен, пренебрегнат – изправи се, усмихни се и се огледай за косвената красота наоколо. Повърви известно време така и ще усетиш как си се ядосал напразно. А най-важното е, че няма да дадеш храна на негативните емоции. Напротив – ще подхраниш любовта и щастието :)

Спирам до тук, защото мога да продължа още много дълго с моя списък.

В заключение искам само да ти кажа, че ако се чувстваш наранен, огорчен, предаден, излъган, нещастен, СИЛАТА се крие в това да поканиш любовта във всички нейни форми в живота си!

Вместо да избираш силата, поддържана от негативни емоции, избери силата, водена от любов и грижа за човека и света. Знаеш ли, само там има истинско щастие :) лесно е – просто се усмихвай повече и се радвай на живота, защото всеки миг е подарък. И не е нужно да загубиш някой завинаги и както направих аз – да упорствам и да се инатя 10 години, да разбереш, че можеш да си щастлив, само когато обичаш и си обичан!

Ако тази история ти е харесала, сподели я с приятел. Може би точно сега някой има нужда да прочете тези думи :)

И не забравяй да ме последваш в Instagram, където споделям интересни истории всеки ден :)

Nojici - Как да превърнеш страстта си в бизнес

Written by Aneliya Magleva