#10ДумиЖенственост: НЕЗАВИСИМОСТТА на първо място означава да ОБИЧАШ себе си!

Финансово НЕЗАВИСИМА

5 години по-рано. 20 и някой май е. Излитам от България с разтуптяно сърце и се отправям към Америка за 4 месеца. Ще бъда на бригада и за първи път толкова далеч от семейството. Мама и татко до последно ме овещаваха да не ходя. Но за мен нямаше връщане назад. Винаги съм била такава. Хвърлям се в огъня, дори да знам, че ще ме изгори.

Кацнах във Вашингтон. Навън беше отвратителна, задушна жега. Запалих цигара и се огледах наоколо. Целият свят се беше събрал на едно място. И аз бях тук. Това беше сбъдната мечта. Радвах се, че го бях постигнала. Исках да стана НЕЗАВИСИМА. И ето ме – мен, в страната, където свободата на личността е водеща.

Щях да работя, което щеше да ми даде финансова независимост от семейството и след това щях да правя каквото си искам. Така и стана. Работих и спечелих доста, след като първо се провалих с гръм и трясък и стигнах собственото си дъно, на другия край на света. Това беше един от най-ценните уроци. Именно заради този провал започнах да откривам себе си. Но това е друга история…

НЕЗАВИСИМА от мъжете

6 години по-рано. Бях студентка и учех бизнес информационни технологии. Мислех си, че ще работя някога като нормалните хора. В университета, у дома, навсякъде ми казваха „учи, за да си намериш работа”. Познато ли ти е?

Докато си учех, съвсем по стереотип си намерих и гадже. А връзката влизаше в графата „сериозна”. Както повечето хора, ние също брояхме месеци, а не моменти. Повечето неща в него не понасях, но времето минаваше. Казвах си „ще го променя, ще му помогна. Той има нужда от мен”, а изтичащото време правеше раздялата още по-трудна. Не, не заради любов. Просто навик. А и в предишната история ти казах, че аз не исках да изпитвам това чувство.

Той започна да се държи безотговорно спрямо университета. И аз също се плъзнах по тази пързалка. Не ходех на лекции, нито на упражнения. Прекарвах дните си безцелно, всеки с едно и също съдържание. Един ден, на най-нелепото ми пътуване с влак в този живот, „случайно” срещнах много интересно момче, което ми грабна вниманието. Нямах намерение да се виждам с него пак. Но той започна да ми пише всеки ден в продължение на 1 година, когато най-накрая се видяхме. Остана и в следващи 6 години. Именно той е мъжът от миналия пост.

Но не се разделих с гаджето си заради него. Отидох на изпит по статистика и ме скъсаха. Отидох на поправка – скъсаха ме и там. За първи път в живота си ударих дъното. Но не обвиних приятеля си. Обвиних себе си за глупавото поведение. И се разделих с него веднага, без да имам нужда от друга причина.

Тогава разбрах, че не искам за бъда зависима от мъж. И започна следващия етап – онзи, в който планирах да не изграждам сериозни отношения с никой, защото ме отслабват. Вече така или иначе не обичах от години, защото вярвах, че любовта също ме прави слаба. А какво ли имах да се тревожа за някакви дребни емоции с гаджета. Това за мен беше НИЩО.

Амбициите ми ставаха все по-големи и едно „сериозно” гадже можеше само да ме дърпа назад по пътя нагоре. Твърдо вярвах в това. Именно тези мисли породиха необвързващата ми връзка в следващите 5 години.

През цялото това време се чувствах напълно НЕЗАВИСИМА от мъжете. Докато един ден се оказах напълно сама, заобиколена от много хора, и въпреки това САМА в измисления си свят.

#10ДУМИЖЕНСТВЕНОСТ: ДА БЪДЕШ СИЛНА ОЗНАЧАВА ДА ВИДИШ ОТВЪД СЕБЕ СИ

Aneliya Magleva

НЕЗАВИСИМА от “нормалната работа”

3 години по-рано. За първи път работех на „нормална” работа. Бях принудена. Семейството искаше от мен да правя „реални” неща и да спра да „летя в облаците”. А и трябваше нещо да направя, защото финансовата ми независимост вече не съществуваше. Започнах работа. В началото беше забавно. 1 месец по-късно вече мразех всяка сутрин. Мразех и себе си, че трябва да правя компромиси, особено с разбиранията си. Чувствах се зависима отново. Ходех с нежелание всеки ден в офиса. Не можех да повярвам, че хората около мен възприемат този живот като нормален. Ядосвах се. Вбесявах се. Исках нещо друго, а се чувствах като в капан. Сметките идваха неизменно всеки месец и аз трябваше да си плащам за живота.

Мечтаех за друг свят, друго време, друга Аз. Но смелостта да си тръгна някъде ме беше изоставила по трасето… Влязох в отвратителна рутина. Започнах да си представям как съм на 40, нещастна, нищо непостигнала. Тези мисли ме изгаряха отвътре. Кожата ми посивя. Погледът помръкна. И отново бях онзи призрак, който минаваше безцелно през дните.

Знаеш ли, с тази рутина се свиква. Тя убива всеки порив, всяка мечта, всяко желание. Дните минават, а ти затъваш като в блато в собствените си страхове от “несигурното”.

Започнах все по-често да мисля за моя приятел Сашко. Той се бореше за живота си и никога не се оплака, а аз бях жалка в собственото си чувство за безсилие…

Един ден бях изправена пред избор – да потъпча ценностите си и да остана там, в рутината или да завържа очите си да скоча там, където не се вижда сигурност. Скочих.

Поставена пред краен предел, избрах да бъда НЕЗАВИСИМА и да се боря за всичко, в което вярвам. Представях си го по-лесно тогава. След този момент стигнах до дъното безброй пъти. Но всеки удар там ме правеше по-силна, по-коравосърдечна, по-решителна.

До скоро свързвах независимостта с болната си амбиция да постигна всичко. А тя ме отдалечаваше от човешкото. Също както и СВОБОДАТА, аз бях разбрала НЕЗАВИСИМОСТТА напълно грешно.

Но Животът е ВЕЛИК! Винаги знае пред какво да те изправи и колко трудности да ти поднесе, за да си научиш уроците. Няма нищо „случайно”. Връщайки се назад, се изумявам колко добре подреден е пъзелът „Живот”. Той е като линейна игра. Всяко следващо събитие е породено от предходната ти реакция.

Разбрах истинския смисъл на НЕЗАВИСИМОСТТА, едва когато пуснах контрола и разбрах, че човек винаги е зависим от нещо, просто защото не живееш сам в този свят. И защото, както прочетох наскоро в една притча, „Бог винаги има по-добър план за теб от твоя собствен”.

Aneliya Magleva

Каква е ИСТИНАТА за НЕЗАВИСИМОСТТА и защо не е това, което си си представял

Времето минаваше, а предизвикателствата бяха много. В опити да постигна заветната независимост разбрах, че мога да бъда независима, само ако се науча да обичам себе си с добрите и лошите си черти, без непрестанно да искам още. И тогава, когато истински обичаш себе си и мислиш кое би те направило щастлив, правиш най-добрите избори. Тогава не позволяваш негативни емоции да те разрушават, нито позволяваш безкрайните компромиси, защото “някой имал нужда от теб”. Тогава всяко решение зависи само от теб, и макар и свързан с другите хора, ти си независим от тяхното мнение и техните избори.

  • Независимост е да разбереш свързаността си с хората и да я приемеш. Не живееш сам. Винаги си заобиколен от хора. И винаги някой ще бъде свързан с теб – семейство, работа, приятели. Те вземат, но и дават. Да бъдеш независим от тях означава просто да бъдеш СЕБЕ СИ във всеки момент и да бъдеш справедлив. Да забравиш за ЕГОТО и ГОРДОСТТА.
  • Независимост е да разбереш, че винаги ще бъдеш финансово зависим от нещо. Да, не вярвам в утопията. Работодатели, бизнес, партньори, клиенти, пазар – никога не можеш със 100% сигурност да предвидиш реакциите на хората, защото зад бизнесите стоят хора с емоции. Днес един от партньорите ни поиска да прекратим работата си заедно, защото вече не разпознава себе си в общия ни проект. Иска нещо различно, представя си нещата по друг начин. Аз пък ги виждам през моите очи. Преди година щях много да се вбеся, щеше да ме обземе гняв и чувство за несправедливост, защото този проект отне 7 месеца. Днес само се усмихнах и се опитах да му помогна, въпреки всичко. Спрях да искам нещата на всяка цена. И да, един проект остава в миналото, но аз не се чувствам зависима от чуждите решения. И това, лично за мен, е голямо израстване. В този ред на мисли, никога не залагай всичко на една карта, особено когато работиш в твоя бизнес. Винаги нещо може да се случи и не бива това нещо да те оставя без приход и да те кара да започваш от нула. Всъщност, веднага след срещата ми с него, в проблема аз видях много по-добра възможност за нов проект, който ще стартираме вероятно през есента.
  • Независимостта е да оставяш емоциите да преминат през теб, но не и да те завладяват и контролират. Дълго време не разбирах какво означава емоционална интелигентност. Както и всичко, това също дойде през опита. Емоциите са като пиянството – вземат контрол над теб и те карат да постъпваш неразумно. А пиянството е крайност и прекаляване, също като тях, ако ги оставиш да вилнеят в теб. Да бъдеш независим от емоциите в никакъв случай не означава да не ги изпитваш. От опит знам, че това е най-голямата грешка на човек. Но означава да ги разбираш. Когато се чувстваш по определен начин, „да погледнеш отгоре”, да помислиш защо се чувстваш така и дали е здравословно за теб да подхранваш емоцията. И тогава, напълно съзнателно да вземеш решение как да постъпиш в ситуацията, предизвикала емоцията. Когато се научих да го правя, животът ми стана много по-спокоен и хубав. А това ми даде мечтаната НЕЗАВИСИМОСТ.
  • Независимост е да осъзнаеш, че винаги си зависим от Природата. Днес имаше земетресение в Турция и Гърция. Стотици пострадали. Има и жертви. Дали тези хора са търсили независимост? Със сигурност. Но природата винаги е по-силна от нас. И понякога срещу нея просто не можем да застанем. Просто е – трябва да се научим да живеем в синхрон с нея, както предците ни. И да сме благодарни, че имаме всичко това.
  • Независимостта е да осъзнаеш, че чуждото мнение НЕ е твой проблем. Знаеш ли, има един много интересен парадокс – на нас не ни пука за повечето хора, но ни пука за мнението им. Например, ако някой напълно непознат ти напише лош коментар във Facebook, това може да ти съсипе деня. Но на теб не ти пука за този човек. Ти дори не го познаваш! Защо да ти пука за мнението му? Просто приеми, че във всяка ситуация, всеки има мнение – понякога лошо, понякога добро. Отнасяй се и към двете еднакво, освен ако не идва от най-близките ти. Има и друг сценарий – в лошите изказвания е възможно да има градивна критика. В нея трябва да се вслушаш, защото понякога хората виждат неща, за които ти си сляп.
  • Независимостта е да приемеш себе си такъв, какъвто си. Всеки от нас е преминавал през период, в който не се харесва, особено по отношение на външността. Тогава започваш да драпаш към мечтаната външност, подлагаш се на мъчения, само и само да си постигнеш твоето. Постигаш го и се оказва, че не е чак толкова важно… Ако искаш промяна във външността си, направи я първо с вътрешния си Аз. Приеми себе си такъв, какъвто си сега и бъди с ясното съзнание,че ТИ ЗАСЛУЖАВАШ ВСИЧКО НАЙ-ДОБРО СЕГА! Не чакай да отслабнеш или да забогатееш, или да успееш, или да си намериш партньор в живота, за да бъдеш щастлив. Човек привлича щастието, само когато го излъчва и дава от него на другите. Но всичко започва с ПРИЕМАНЕТО ТИ ТАКЪВ, КАКЪВТО СИ!

Aneliya Magleva

В крайна сметка, НЕЗАВИСИМОСТТА се крие в това ТИ да осъзнаеш, че във всеки един момент си свързан пряко или косвено с други хора, обстоятелства, събития и околна среда. И тъй като тази свързаност е неизменна, най-добре е да помислиш кой си ти и какво искаш от живота, и винаги да правиш изборите с любов към себе си на първо място и с грижа за другите. А това напълно изключва егоизма и те прави независим от собствените ти демони!

Ако тази история ти е харесала и мислиш, че може да помогне на твой приятел в беда, сподели я. Може би точно от тези думи има нужда в момента :)

Nojici - Как да превърнеш страстта си в бизнес

 

 

Written by Aneliya Magleva